ЗАКЍСКВАМ СЕ, -аш се, несв.; закѝскам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам да се кискам. – Видя ли? – тихо се закиска Панакуди. – Та ние можем да прогоним ламята само с воня! Ама ще ни трябват поне триста пора! Н. Хайтов, Л, 150. – Сега по София са тръгнали ония разголени момета... – Той се закиска и изтри с длан запотеното си лице. Ив. Венков, ХКН, 81. – Защо ядеш толкова? – рекох ѝ аз. – Само тая утеха ми е останала – рече тя и се закиска. А. Дончев, ВР, 64-65. Той изрече това „радвам се“ толкова сухо и враждебно, че малката лекарка се закиска. Ем. Манов, БГ, 212.